Винаги около Графичните компютърни конференции през последните 20 години е интересно откриването на повратните точки, с които индустрията се сблъсква. Всеки път ни казват че нещата няма да са както преди и индустрията е достигнала своята стабилност - и това е истина поне до следващата конференция. Въпреки това, всички знаци водят до това, че ние сме още веднъж във един от онези ключови моменти във времето. През последното десетилетие сме свидетели на революцията на начина, по който се правят филми. Компютъра е станал неделима част от инструментите на кинаджиите, и сега ние можем да поправим всички проблеми при създаването на филм, без значение колко тежки в постпродукцията. Както при въвеждането на звука във филма, употребата на компютъра революционализира не само начинът, по който филмите се създават, но и тяхното съдържание.

     Моето скорошно участие в изследователско посещение на много от главните студия на западния бряг на Америка потвърди това виждане. Големите студия са в наборна ярост, от една страна, а конкуренцията за доказаните майстори не е била толкова интензивна от бума на специални ефекти в средата на 90-те. Летящитите мнения от това какво може да се очаква след провалите на бокс-офис Disney's Treasure Planet и DreamWorks' Sinbad, всички големи студия се прескачат за да правят анимационни пълнометражни филми. Може да си кажете, че няма нищо особено в това, но промяната е в това че те всички са изоставили 2D форматът и практически всеки анимационен филм в продукция сега е 3D. Големите студия (Sony, DreamWorks, PDI, Pixar и дори Lucasfilm) са заети с развитието на техни собствени интелектуални настройки и много са се отделили от другите сектори - ILM затвориха тяхната комерсиална девизия преди около 18 месеца и PDI затвориха CAFE (Commercials и Feature Effects) отдела почти по същото време. Естествено има и изключения, с компании като Digital Domain капитализирани на намалената конкуренция във high-end рекламния пазар.

     Едно от най-интересните развития в последно време - това е отдалеченото правене на филми - което е възможно благодарение на случайност и на тихо. Дъг Чанг (бивш - Lucasfilm, ILM и отговорен за много от художествената дирекция на Star Wars епизоди 1 и 2), работи с френската компания Sparx за да разработи кратки сцени от следващ филм за неговия собствен проект, Robota. Чанг каза, че е открил сътрудничеството не само в работоспособно, но и изгодно за неговата практика. Той може да види вчерашни работи на сутринта, да работи върху снимките през деня и да изпрати промените през вечерта, а на сутринта, неговите промени са направени и следващата порция готова работа го очаква.

     Въвеждането на този метод на действие е ясно разбираем, с него работата на проект може да продължи почти непрестанно. Тази методика може да доведе до реална ползи за студиата - но дали те ще имат визията да видят нейния потенциал за по-бързи обрати, по-късо време на продуциране и по-бързо пускане на пазара? Дали европейските компании които могат да доставят стоката ще се възползват и дали големите играчи ще изследват възможностите? Моето мнение е, че ще го направят, или чрез изкарвайки на повече и повече работа към способни, сигурни и висококалибрени студия, където и да се намират, или отваряйки сателити под една или друг форма. Готови ли сме за този смел нов свят?

Лиам Сканлан e директор на училище за медия от
Художествения институт в Bournemouth, и беше основателя
и мениджър на изследване и развитие, Технически
директор в ILM.